Красимир Гергов : „Трябва ни чисто нов медиен закон”

01.08.2009 | 13:07

„След октомври идва голямата криза за вестниците”

Г-н Гергов,  какво трябва да се промени, за да може да се каже, че имаме нормална медийна среда?

България все още е доста назад в адаптирането на европейските закони. Нашият закон е доста изостанал. Причината за това е, че в този бранш, дори в комисията,която беше създадена към Министерството на културата, работиха хора с архаично мислене.Хора, които са създали най-връждебните закони за електронните медии в предишните правителства. Така и никога не можа да се получи някакъв диалог, чрез който да се извлече най-доброто за съставянето на медиен закон.Не казвам, че всички точки от тези закони са грешни, но не бяха сложени много неща, които в момента са на мода в Европейския съюз. Много неща, които се отричаха преди от ЕС сега са разрешени. Така че трябва да се отворим повече и да приложим европейското законодателство в България.

Говорим за скритата реклама...

За отношенията въобще към рекламата, за place products (показване на марки и стоки в кадри от филми, информационни предавания и др. – б.ред.). Не трябва да отричаме законит, които са създадени до момента, но трявва да бъдат допълнени, да са модерни, да се гледа поне 10 години напред, защото само след 2 години ще имаме дигитална телевизия в България. Това ще бъде съвсем друго общество в електронните медии и трябва отсега да съзададем такива закони, които да отговарят на новата ситуация. А по закон през 2012 г. в България ще има смао дигитални телевизии.

Закон за цифровия ефир беше приет от предишното правителство, но според експертите е доста странен?

Той е странен, но не е голямо изключение от европейската практика. Въпросът е как ще погледне на дегитализацията новото правителство. Аз немога да гадая, тъй каот в момента не виждаме там да има някой много изявен човек, свързан с медиите. Слава Богу разбира се, защото не бих искал да видя на това място, когото й да било от много известните медийни експерти. Може би трябва да се търят хора с образование точно в сферата на дегитализацията, които да вземат нещата в свои ръце, а не да се залага на популярна личност. Например, защото някой бил много известен художник или певец и затова да го сложим да отговаря за медии, бил се появявал често по телевизията. Както беше преди десетина години, когато се правеха непрекъснато такива неща, мешаше се рекламата с медиите и се смяташе, че щом един човек се появява често по телевизията, значи разбира от медии. Надявам се, че този период вече е минал. Разчитам на това, че има завършени и компетентни личности, които да поемат и контролират електронните медии на експертно ниво, което оттам пък гарантира както цифровизация на ефира, така и свободата на словото.

А как може да се гарантира медийно разнообразие?

Чрез дигитализацията. Когато на мястото на тези четири национални телевизии се появят 40.

Ще се промени ли рекламният пазар след появата на цифровите телевизии?

Не вярвам да се промени кой знае колко. Рекламните агенциии медия планирането ще бъде вече доста прецизно. Този сектор вече ще изисква наистина професионално отношение към планирането, защото сега е много лесно в няколкото национални телевизии и всекидневници.

Но повече медия агенции се насочват към алтернативна форма на реклама, зарасди изсикването на клиентите за максимална ефективност с минимални средства.

Смятам че рекламодателите трябва да отделят повече средства за криейтив в рекланите агенции. В момента те въобще не са добре платени. И тези 15%, които на Запад се плащат от клиентите на рекламните агенции за техния криейтив, трябва да се въведат вече и в България. А не да смъкват цената до безкрай, а след това да очакват агенциите да имат и качествен персонал, и хора с добри идеи. В България клиентите трябва да разберат, че трявва да се инвестират  повече пари в криейтив, отколкото в медия планирането. Това е възможност за преодоляване на кризата в момента.

Как изглежда българският рекламен пазар на фона на световната глобална криза?

В България рекламният пазар е като в повечето европейски държави и по-точно в Централна Европа. Там пазарът на реклама е паднал с около 25%. Такава е тенданцията и у нас, като очакванията са тя да не се увеличава. И особено при това управление на държавата. Очаква се властта да бъде доста концентрирана в една малка група от хора и смятам, че това е добре за държавата. В такива периоди на криза трябва да има много отчетлив лидер или лидерска група, която да управлява държавата. Тя няма да допусни сриването на валутния борд и оттам нашия пазар няма да падне повече от 25%, тъй като потреблението не е паднало в момента с толкова.

Кои са най-засегнатите сектори в рекламата?

Падна пазарът на скъпите стоки, които по принцип не се рекламират в националните електронни медии. Те са съсредоточени в печатните медии и най-вече в мъжките списания. Там наистина пазарът е паднал 70-80%. Например продажбите на скъпите часовници са се сринали като цяло с над 50%, но отделни марки (по-популярните марки) от тях с не повече от 25%. Така че минималният спад е 25%. Има и малък спад от това, че туризмът в България доста закъса в глобалната криза, от което всъщност пада цялото потребление на пазара.

Добре ли е туризмът да бъде част от Министерството на икономиката и енергетиката?

Аз смятам, че трябва да има Министерство на туризма, но да приемем, че управляващите не са възприели тази идея, заради политиката за съкращаване на министерства. Все пак по-добре е този сектор да е част от иконимката, а не, както го бяха сложили предишни правителства, при културата. Това според мен беше грешка.

Но Министерството на икономиката и енергетиката по принцип е мегаминистерство, а като се добави към тях и туризмът, съществува опасност някой от тези сектори да бъде омаловажен?

Всичко зависи от личностите. Всичко зависи от новия министър (Трайчо Трайков – б.ред.), как той ще си организира нещата. От това кого ще сложи да отговаря за този сектор. Акосложи човек, който е некомпетентен, няма да има никакво значение дали туризмът е агенция, министерство или част от министерство. Като се качиш на грешния влак, всички спирки след това са грешни.

Печатни медии ли са най-потърпевши от срива на рекламния пазар? 

Печатните медии, и по-специално вестниците, имаха шанса тази година да се справят по-добре с кризата поради трите вида избори, които се проведоха в държавата. За европарламент, за народно събрание и  през октомври предстоящите избори за кмет. В този период хората купуват много повече вестници, отколкото по което и да било друго време. Смятам, че след октомври, когато минат кметските избори, тогава ще дойде голямата криза за вестниците. Повечето печатни издания, за съжаление, са част от други групи, които са губещи. И затова ще има фалити, а не заради оттеглянето на рекламодателите. Вероятно сега тепърва ще разбираме, че много от печатните медии се издържат от собствениците си, без да са печеливши проекти. Едните го правят с перспектива за развитие и продажба, други – за влияние. Така че тези фалити ще дойдат паралелно с фалитите на собствениците на непечеливши дейности.

Смятате ли, че точно в този момент беше уместно създаването на нови медийни групи като тази на Ирена Кръстева?

В един пазар, където има две или три големи електронни медийни групи, винаги има място за по-малък инвеститор. При условие обаче, че пазарът на рекламта в електронните медии пада с 30%, то тогава положителният ефект от инвестицията вече става под въпрос. Тъй като в цяла Централна и Източна Европа печалбата на печелившите електронни медии е паднала поне 50%, затова може би в момента не е уместно. Специално обаче тази група тръгна да се развива в края на миналата година, когато никой не преполагаше, че кризата ще бъде толкова дълбока и толкова дълга. Тогава бяха направени инвестиции, които може би към днешна дата не биха направили. Но сега пък трябва да ги поддържат. И ако приемем, че е някакъв коректив на обществото с определено влияние, както хората казват – на ДПС, може би в момента държат едан заровена томахавка. И ако решат някой ден, могат да я извадят и да демонстрират някакъв тип отношение за в бъдеще.

Твърди се, че стоите зад няколко печатни и електронни медии.Конкурентни издания пък твърдят, че това е начина да завладеете целия рекламен пазар. В медиите, зад които се твърди, че стоите, обаче няма бум на реклами.

Няма да коментирам тези твърдения. Като човек, който се занимава с рекламен бизнес мога да гарантирам, че всички рекламни агенции на пазара обслужват клиентите си професионално и обективно. Никога рекламните агенции не биха си позволилида направят компромис с професионализма си за сметка на печатна или друга медия. Рекламните и медия агенциите се подчиняват изключително стриктно на принципите , по които се прави медия планирането на рекламата. Поради тази причина не се забелязват  поток от реклами на места, на които аз определено имам влияние, като консултант или поради друга причина. Но не правя друго, което много вестници правят – не се занимавам с продажби и рекет и затова може би много от тях  съществуват още на пазара. Поръчкови статии, рекет – това е доста сериозен бизнес на голяма част от печатните медии, за съжаление. Лично аз мога да си позволя, с бизнеса, който имам, да не правя компромиси с това, с професионализма в електронните медии, в рекламните агенции или в печатните медии, в които имам някакво участие. Но това е лукс, който е доста скъп.

Смятате ли, че новата власт ще премахне ограничението собствениците на рекламни агенции да не могат да притежават медии?

Звучи логично да се махне, но попринцип смятам, че трябва да се направисъвсем нов закон, който да касае електронните медии. Привърженик съм на идеята да се създаде закон, който да включва не само електронните медии, но и интернет и печатните медии и най-вече всекидневниците. И то не за друго, а защото вече те са едно цяло. Интернет като всекидневен информационен източник, много се приближава до вестника. В печата тенденциите вървят натам, че доста от вестниците ще имат своите огледала в интернет. Електронните медии в интернет все повече се сближават. Същото се случва и с интернет и вестниците и затова трябва да има един закон, който да регламентира отношенията между тях. Изключително  необходим обаче е закон за печатните медии. За разлика от печатните медии, които не се съобразяват с никакъв закон, електронните  се съобразяват и спазват някакъв морал. Няма регламент. Ако едно печатно издание може да публикува невярна информация безброй пъти, то електронната медия е длъжна да проверява всеки факт и да се съобразява с всичко, защото има лиценз. Печатната медия може да си прави каквото си иска – може да те рекетира (има многотакива случаи в нашето общество), да изнася непроверена информация десетки пъти и никой сериозно не може да й повлияе. А да водиш дело ще отнеме поне 10 години. Немислимо е про това положение някой да смята, че може да има морал в печатните медии.