Българската реклама 20 години по-късно
25.01.2010 | 14:02
Красимир Гергов, Председател на Управителния съвет на АРА Красимир Гергов е председател на Управителния съвет на Асоциацията на рекламните агенции в България. От 2001 година е председател на Управителния съвет на Българската голф асоциация, има водеща роля в популяризирането на този спорт у нас. Председател е на Националния борд по туризъм от 2008 година. Консултира най-големите инвеститори в българския медиен пазар. Г-н Гергов, каква е вашата комплексна оценка за 20-те години на българската реклама? Комплексна оценка е трудно да се даде, тъй като приоритетите през изминалите 20 години бяха най-различни. Като започнем от един много дълбок преход и прохождането на телевизионната реклама някъде през 93-та година, която стана платформа за появата на първите рекламни агенции, някои от тях просъществували и до днес. През 2004-та година в България дойдоха и големите лицензирани международни компании. Kакто е навсякъде по света, първите 12 агенции във всяка една държава са горе долу и първите 12 агенции в България, с много малки изключения. Водещите агенции заемат 80% от пазара, останалите 20% се поделят между малки бутикови и по-големи небутикови агенции за пълно рекламно обслужване, които се опитват да запазят своя територия, тъй като рекламните бюджети в България все още са доста малки. Колкото и да е скромно нивото, вече постигнахме свои успехи на международните креативни фестивали. Разбира се, развитието на българския рекламен пазар беше позитивно и възходящо с постоянен годишен ръст около 20-30% през последните 10 години. През 2009-та за първи път отбелязваме значителен спад със загуби между 25-30% в сравнение с предходната година. Очаква се догодина пазарът да отбележи още 5% спад или в най-оптимистичния вариант - да задържи тазгодишните нива, което би било сравнителен успех. Ще покаже, че сме стигнали “дъното” на кризата и след 1-2 години можем оново да отбележим възходящ ръст. Кои бяха най-знаковите събития в рекламата през този период? Най-знаковото събитие през тези 20 години беше създаването на българската асоциация на рекламните агенции, която тотално блокира тогавашните непазарни играчи и въведе професионализма и европейските норми в бизнеса. Появата на първата частна национална телевизия през 2000 година наложи пазарно поведение на всички медии в България, както и на рекламните агенции. Смятам, че когато пазарът на реклама достигне някъде около 300 милиона евро, ще се появят и първите сериозни медиа агенции, които ще се конкурират за големите медийни бюджети. В момента имаме 3-4 големи играчи и обемите не са чак толкова големи, за да се обслужват от отделни медиа агенции. Ще достигнем това ниво някъде 2012-2013 година със старта на дигиталната телевизия, която ще даде възможност на съществуващите засега четири канала с национално покритие да имат между 25 и 30 канала с еднакъв достъп в България. Тогава ще се появят и първите телевизионни компании, които към момента не са излезли на пазара на рекламата. Пазарните прогнози предвиждат ръст и устойчивост само в интернет рекламата. Ще има ли повече динамика в онлайн рекламата у нас през настоящата година? Интернет рекламата има своя ръст. Всяка година се качва с около 100-200%. През настоящата година може да се каже, че пазарът на онлайн реклама е в застой, което за този вид бизнес пак е ръст. Все още, обаче, трудно се измерва ефективността на интернет рекламата. Това е едно от задълженията на рекламните агенции и на дигиталните медии, които искат да продават реклама. Да докажат своята ефективност, тъй като изследванията показват, че този вид реклама е допълнение и лесно може да бъде игнорирана. Премина ли пикът на кризата? Ще има ли оживление на пазара през следващата година и кои индустрии и сектори ще движат рекламния пазар? В стремеж за заемане на пазарен дял, един от секторите, в които ще има оживление на рекламните инвестиции догодина е банковият застрахователен бизнес, който през 2009-та драстично сви своите бюджети. Качеството на рекламата по време на криза направи по-конкурентни някои компании. На сцената се появиха фирми, които не бяха реализирани поради ниски и средни бюджети. Кризисното време е период на преход, който ще покаже пътя към светлината и надеждата за рекламния пазар догодина.
|