Human Capital: Имаме уникална възможност с добра реклама да заемем сериозни позиции в туризма Красимир Гергов, Председател на Националния борд по туризъм

31.03.2009 | 11:40

Всички материали по темата на сайта на Human Capital

Красимир Гергов е председател на Управителния съвет на Асоциацията на рекламните агенции в България. От 2001 година е председател на Управителния съвет на Българската голф асоциация, има водеща роля в популяризирането на този спорт у нас. Председател е на Националния борд по туризъм от 2008 година. Консултира най-големите инвеститори в българския медиен пазар.

Г-н Гергов, доколко България съумява да представи и рекламира своя потенциал като туристическа дестинация?
Има известни опити за позициониране на страната ни като туристическа дестинация до този момент, да речем, с Черноморието, с четирите ни зимни курорта. Правили сме някакъв тип минимална реклама като дестинация с хубава природа с акцент върху ниските цени. Но смятам, че този период отмина. В  конкуренцията на ниски цени в момента сме почти в края на опашката. Хубавото е, че все още през юли и август чуждестранни туристи посещават страната ни като приятно място за прекарване на почивката си при по-умерен климат. Има какво да учим обаче в областта на обслужването. Големите курорти, които  бяха изградени, имат сериозна нужда от инфраструктура. Необходимо е държавата активно да работи в тази посока. Смятам, че страната ни трябва да се позиционира в една по-елитарна област като екотуризма и, разбира се, спортния туризъм, който все още не е достатъчно развит, но има голям потенциал. България по принцип е спортна нация с големи спортни успехи, които трябва да се изтъкват  в нашето туристическо представяне.
Кои са приоритетните пазари за нас и най-ефективните канали за промотиране на туристическия ни продукт?
Разбира се, традиционните за нас пазари, които изградихме. В периоди на криза много лесно се губи или печели пазарен дял, затова основен приоритет е да запазим пазарните си позиции. Страната ни трябва да отдели сериозни средства за реклама на туристическия продукт, както направи Гърция.  Държавата подсигури значителни средства към бюджета за спасяване на  туристическия сезон и привличане на допълнителни туристи. Очакванията са, че другите дестинации в този момент ще направят съкращения на рекламните си бюджети,  от една страна, и че цените няма да бъдат конкурентно ориентирани, тъй като кризата все още не е добила такава чувствителност във всички туристически дестинации. България трябва да предприеме подобни стъпки като Гърция, като задели допълнителен бюджет, който да се насочи към всички видове туризъм, към традиционните и не толкова традиционни пазари, за да извлечем допълнителни дивиденти от кризата. Може би този период няма да бъде толкова лош за страната ни.  Все още се справяме добре, тъй като сме във валутен борд, това не дава възможност за скок на инфлацията, както в Румъния и други бивши соцстрани. Имаме  уникална възможност с добра реклама да заемем сериозни позиции в туризма.  Дошъл е моментът, в който можем да се поставим на туристическия пазар като скъпа туристическа дестинация и да лансираме историческото си наследство. Необходимо е да се целим към по-елитарни медийни канали, както и към по-младежка аудитория,  която до този момент не сме обхванали сериозно. Без значение какви са възможностите на семейството, младежите отиват там, където е приятно за тях. По-малките могат да определят дори почивката на своите родители, а по-големите тийнейджъри са с формирано самостоятелно мнение, те биха могли да изберат дестинация като Слънчев бряг за своята ваканция. Би било много добра инвестиция, ако направим реклама по цял свят в интернет, където да обхванем всички потенциални клиенти (и по-платежоспособните, и не толкова). Интернет все още е много достъпна медия и в момента печели спрямо печатните медии. В период на криза хората правят икономии от вестници, но никой не икономисва от Интернет, тъй като това вече е начин за общуване с обкръжението ти.
Прогнозите за летния сезон до момента са нееднозначни, но с очаквания за спад в туристическия бранш. До каква степен това се дължи на кризата,  според Вас?
Голяма част от нашите приходи в туризма бяха от закупуване на “втори домове” от граждани на държави като Англия, Ирландия, Дания, Германия  и други. Приходите от подобни покупки от Европа през последните години надхвърлят 5 млрд. долара, значителна сума, от която в момента няма как да получим голям дял. Направихме го почти без инвестиции в промотиране, с реклама от уста на уста за възможностите да се живее екологично и по-евтино в България, да се направи изгодна инвестиция в имот на брега на морето или в някой планински курорт, на цени, немислими никъде в Европа. Тези пазари в момента са разрушени и изгубени почти на сто процента, не можем да очакваме големи покупки на домове от тези държави. Трябва да се стараем да заместим тази ниша, затова смятам, че би могло да се инвестира в нашите спортни успехи. Голфът е едно направление, в което бихме могли да привлечем чуждестранни туристи вече, както, разбира се, и много нови скиори, почитатели на екотуризма, разходките в планината и т.н.
На кои сектори в туризма може да разчита България в момента?
Определено трябва да запазим нашите традиционни пазари на евтин туризъм в големите курорти по Черноморието и планините. Боровец, Банско и Пампорово вече привличат повече туристи, отколкото бихме си мечтали, ако се запълни целия капацитет на тези курорти, със собствениците на къщи и хотелската база не бихме могли да обслужим дори 20-30% от тях с наличните съоръжения. В този момент екологията става все по-важен фактор. Разбира се, когато се инвестира в такива туристически дестинации, се намират сериозни екологични организации, които се създават с цел да пречат, от една страна, и дори да рекетират буквално, бих казал, някои от инвеститорите. Част от тях са полезни, защото създават една рамка, в която  туризмът би трябвало да се развива. Но тези организации следва да насочат своите усилия не към инвеститорите,  а към държавата, която е длъжна да въведе съответни ограничения и регулации.
Зимните курорти отчетоха сравнително добър сезон, но прогнозите за летния сезон са доста песимистични.  Очаквате ли фалити на хотели по Черноморието?
Фалити неминуемо ще има, но не поради спад на туристи. Проблемът е, че в момента не се правят резервации предварително за половин или една година напред, както обикновено се случва и е типично за западния свят. Тази година се очакват голям брой резервации в последния момент. По тази причина възможностите за нашия туристически бранш са ограничени, тъй като не сме свикнали да работим по този начин. И цените ще бъдат доста ниски, на което разчитат тези, които правят резервации в последния момент. Същото се случи и в други държави, така че проблемът трябва да бъде ясно отчетен и да се разработи стратегия за този тип поръчки и прием на групи, които в последния момент ще правят своите резервации. Но не смятам, че България ще привлече по-малко туристи, отколкото миналата година. Разбира се, част от записванията ще бъдат компенсирани в някаква степен през тази година от по-скъпоплатежни туристи, които досега са посещавали дестинации като Италия, Франция, Испания, да кажем. Именно тези пазари биха могли да бъдат наш потенциален таргет за реклама тази година. Всичко зависи от стратегията за нашето представяне. Ако не направим сериозен анализ как бихме могли да подходим така, че кризата да се окаже положителна за България, естествено ще отчетем спад в туризма. Но ако направим всичко необходимо да привлечем нови туристи,  които традиционно посещават по-скъпи дестинации, ще можем да се похвалим с един по-добър сезон. Това трябва да е приоритет в рекламата по отношение на външните пазари и канали за реклама. Сега не е моментът, в който можем да очакваме големи инвестиции за реклама от частния сектор. Но частният сектор е готов да подкрепи държавната политика във финансиране на такава кампания. В момента държавата има възможност да направи подобна инвестиция. Има увеличение на бюджета, но не е достатъчно. Важно е да поискаме повече, за да получим в крайна сметка някаква задоволителна сума, тъй като държавата няма изградени навици за маркетиране на комуникационните канали и реална оценка за рекламните средства.
Туристическата реклама на България поставя като приоритет вътрешния пазар. Правилен ли е този подход?
Смятам, че това е правилно решение. Българският турист е със сериозен потенциал за българския туризъм. Ако направим статистика, ще видим, че над 50% от българите са почивали в чужбина през миналата година. Но в период на криза мнозина биха предпочели да икономисат парите от транспорт и да останат в България, затова е добра стратегия да се засили рекламата на вътрешния пазар. 
 Доколко трябва да е държавната подкрепа за индустрията и какви са най-наложителните антикризисни мерки в подкрепа на туристическия сезон?
Смятам, че трябва да се направи анализ колко от банките финансират този бранш и да се подсигури на хотелите субсидия за обслужване на техните кредити, за да не се наруши единственият сериозен финансов ресурс на страната и да не се стига до фалити и затваряне на хотели, особено на важни места. Що се отнася до намаляване на ДДС в туризма, това е мярка, която в крайна сметка оказва влияние върху цялата икономика. Може би не е чак толкова важно да се смъкне ДДС-то, колкото да се направи инвестиция в реклама. Ако един продукт стои в склада и никой не  разбира за неговото съществуване, той е ненужен, без значение каква е неговата цена. Не бива да капсулираме туристическия си потенциал. Ако попитате един германец какво се сеща, като чуе България, вероятно би споменал Черноморието и нещо като шопска салата, но няма да ви каже почти нищо за нашето историческо наследство. Не съм видял такава реклама през последните 20 години в България. 
Като основен инвеститор в голф туризма в България, какви са, според Вас,  перспективите за развитие на този спорт у нас?
На този етап вече може да се каже, че България е голф дестинация, специално на нашето Черноморие, където се изградиха три игрища на световно ниво. За разлика от останалите видове туризъм, голфът дава възможност на околнните хотели да работят около 10 месеца в годината. От екологична гледна точка е много по-природосъобразно изграждането на голф игрища вместо по-големи курорти. И голф туризмът дава възможност да привлечем туристи, каквито бихме искали да посещават  България. Доста българи вече имат желание да практикуват този спорт и да посещават специализирани курорти. Бихме могли да използваме този акцент в нашата туристическа реклама, да развиваме туризъм, свързан със здравето на хората. С прости ходове бихме могли да направим България интересна и атрактивна дестинация, защото имаме доста приоритети – спортна нация сме, можем да предложим екологични дестинации, имаме хубаво вино, хората са гостоприемни.
Какъв туристически поток към голф туризма очаквате през тази година?
До този момент имаме неорганизирани туристи, които посещават България с тази цел. Хотелите в “Златни пясъци” и “Албена” биха могли да си направят автореклама с това, че България вече е голф дестинация, и да запълнят хотелите си 10 месеца в годината, като привлекат такъв тип туристи.
В момента има доста заявки за такъв тип туристи с малкото реклама, която ние,  инвеститорите в голфа, правим, повече от уста на уста, България се наложи като голф дестинация. Някои от туристическите фирми потвърдиха посещенията на хиляди голфаджии през тази година в България, като това са записвания, конкретно свързани с голф.